Аргументация: Защо многоетажният буферен паркинг в сърцето на Пловдив не е най-доброто решение

1. Буферен паркинг в центъра: Защо не е стратегически?

Твърдението, че паркингът ще бъде „буферен“ и ще облекчи трафика към Стария град и Капана, е подвеждащо. Буферните паркинги, както показват успешните примери от градове като Амстердам или Копенхаген, функционират най-ефективно, когато са разположени извън централните градски части. Тяхната цел е да „прихванат“ автомобилите на входа на града и да насърчат хората да продължат пътуването си с обществен транспорт, велосипеди или пеша. Паркинг, разположен в самото сърце на Пловдив, до Хуманитарната гимназия, неизбежно ще привлече още повече автомобили към центъра. Това ще доведе до увеличаване на задръстванията, шума и замърсяването в района. Вместо да разтоварим тесните улици, рискуваме да ги направим още по-натоварени.

2. Пътна безопасност и пешеходци: Ще помогне ли паркингът?

Неправилното паркиране около гимназията действително създава рискове, особено за учениците. Но многоетажен паркинг ще увеличи автомобилния поток в района, особено в пиковите часове, когато родители карат или взимат децата си. Това може да направи ул. „4-ти януари“ още по-опасна за пешеходците, тъй като ще има повече коли, влизащи и излизащи от паркинга. Освен това, ако паркингът е платен, много шофьори вероятно ще продължат да паркират на улицата, за да избегнат таксите, както се случва в „Синя зона“ сега.

3. Пешеходна зона на ул. „4-ти януари“: Реалистична ли е?

Идеята за превръщане на част от улицата в пешеходна зона звучи чудесно, но е трудно осъществима с паркинг наблизо. Многоетажното съоръжение ще генерира постоянен поток от автомобили, което ще направи пешеходната зона по-скоро опасна, отколкото приятна. В градове като Утрехт пешеходните зони функционират, защото автомобилите са почти изцяло изместени от центъра, а паркингите са подземни или извън града. В Пловдив, с тесните улици и липсата на достатъчно велоалеи, пешеходна зона до паркинг звучи като компромис, който няма да донесе реална полза.

4. Намаляване на замърсяването: Ще стане ли?

Твърдението, че паркингът ще намали шума и изгорелите газове от обикалящите автомобили, е спорно. Ако паркингът привлече повече автомобили в центъра, ефектът може да е обратен. Според проучвания от Европейската агенция по околна среда, увеличаването на паркинг капацитета в градските центрове често води до повече трафик, тъй като насърчава използването на лични автомобили вместо алтернативи като автобуси или велосипеди. В Пловдив, където общественият транспорт е подценяван, това е реален риск.

5. Оптимално използване на имота: Паркинг ли е най-доброто?

Теренът на бившия ТЕЛК е ценен, но паркингът не е най-доброто му приложение. Пловдив има остра нужда от зелени пространства и обществени зони, особено в центъра. Според доклад на ООН от 2023 г., градовете с повече зеленина имат по-здрави жители и по-привлекателна среда за туризъм. Един малък парк, детска площадка или дори разширение на гимназията (например зала за събития) биха били много по-полезни за общността. Паркингът, дори да е озеленен, ще остане бетонна структура, която не добавя нищо към културния облик на града.

6. Съответствие с модерните урбанистични практики: Наистина ли?

Цитирането на примери от развити градове като Цюрих или Виена е уместно, но в повечето от тях фокусът е върху намаляване на автомобилите в центъра, а не върху строеж на нови паркинги. Модерните урбанистични практики залагат на „градове за хората“, с приоритет за пешеходци, велосипедисти и обществен транспорт. Дори подземните паркинги, които се споменават, често са последна мярка и се строят само ако няма друг начин. В Пловдив, където велоалеите са почти несъществуващи, а автобусите често закъсняват, паркингът изглежда като стъпка назад, а не напред.

7. Общински приходи: Кой ще плати цената?

Идеята, че паркингът ще носи приходи, звучи добре, но има уловка. Ако паркингът стане частен (а съмненията на „Пловдив на гражданите“ за преобразуване на имота в частна собственост са основателни), печалбите може да отидат при частен инвеститор, а не при Общината. Дори да остане общински, поддръжката на многоетажно съоръжение е скъпа, а таксите за паркиране може да не покрият разходите. Междувременно губим ценен публичен имот, който може да се използва за нещо по-устойчиво.

8. Подземни паркинги под училища: Защо не е приложимо?

Споменаването на подземни паркинги под училищни дворове в Швейцария и Франция е интересно, но тези примери работят в градове с много по-развита инфраструктура и различен бюджет. В Пловдив изграждането на подземен паркинг под гимназията би било изключително скъпо и рисковано – както от техническа гледна точка (стабилност на сградите), така и заради съпротивата на родителите и учителите. Освен това дворът на Хуманитарната гимназия е важен за учениците – там играят, спортуват и общуват. Замяната му с паркинг, дори подземен, ще отнеме жизненото пространство на децата.

9. Достъп до културни обекти: Ще помогне ли на туристите?

Съгласен съм, че туристите имат нужда от лесен достъп до Стария град, но паркинг в центъра не е най-доброто решение. Туристите в градове като Флоренция или Краков често оставят колите си извън центъра и използват шатъли или пешеходни маршрути. Паркинг до ТЕЛК ще направи района по-натоварен, което може да отблъсне туристите, които търсят спокойствие и автентичност.

10. Прозрачност и доверие: Защо има съмнения?

Най-големият проблем с проекта е липсата на прозрачност. Както „Пловдив на гражданите“ отбелязват, промяната на имота от публична в частна собственост поражда съмнения за бъдеща продажба или публично-частно партньорство, което често завършва с бизнес сграда вместо паркинг. Минали примери в Пловдив, като продажбата на общински имоти на занижени цени, не вдъхват доверие. Ако паркингът е толкова полезен, защо не остане изцяло публичен и не се обсъди публично с гражданите?

11. Защо е ужасна идея?

Ето защо превръщането на този имот в етажен гараж е кошмарна идея:

12. Губим публичен имот за нещо, което не решава проблемите

Имотът на бул. „Цар Борис III Обединител“ №50 е публична общинска собственост. Вместо да се използва за нещо, което наистина ще облагодетелства гражданите – примерно парк, площад или дори нова детска градина – се предлага да стане етажен гараж. Документът твърди, че това ще „осигури места за паркиране“ в центъра, но реално ще привлече още коли в и без това задръстена зона. И какво следва? След промяната в предназначението, имотът може лесно да се продаде или да се даде на „правилния бизнесмен“ за бизнес сграда с „паркинг“ (евентуално). Пловдивчани пак ще останат с празни ръце.

13. Центърът не е място за гаражи, а за хора!

Документът признава, че имотът е на една от най-натоварените улици в Пловдив – бул. „Цар Борис III Обединител“, на 50 метра от кръстовище с кръгово движение. Това е зона с огромен трафик! Вместо да се облекчи движението, като се направят велоалеи или се подобри общественият транспорт (както правят в Холандия), Общината иска да натъпче още коли в центъра. В Амстердам центърът е за пешеходци и велосипеди, а паркингите са скъпи и извън града. Защо в Пловдив да правим обратното? Това е като да поканиш 100 души на парти в едностаен апартамент!

14. Имотът е напълно неподходящ за гараж

Документът споменава, че достъпът до имота е само от булеварда, където няма място за спиране или паркиране. Как точно ще влизат и излизат колите от този „етажен гараж“? Ще се създаде още по-голямо задръстване, особено на кръстовището с бул. „Марица юг“. Пък и защо да правим гараж на място, където вече е трудно да се маневрира? Това е все едно да сложиш пералня в банята, но без водопровод.

15. Детската градина не е „невозможна“, а просто неудобна за Общината

Документът твърди, че имотът не е подходящ за детска градина, защото е на натоварена улица и може да побере само 36 деца (две групи). Но чакай малко – в Район Централен има 346 некласирани деца за детски градини! Дори малка градина за 36 деца би помогнала. Освен това, ако сградата е в лошо състояние, защо не се ремонтира или не се построи нова? Вместо това Общината решава, че е по-лесно да се откаже от образованието и да бутне гараж. В Холандия никога не биха жертвали място за деца заради коли – там дори в центъра има детски градини, защото приоритетът е хората, не ламарините.

16. Екологията отива на кино

Пловдив вече има проблеми със замърсяването на въздуха, особено в центъра. Построяването на гараж ще доведе до повече коли, повече емисии и повече шум. Документът дори отбелязва, че улицата е „екологично неподходяща“ за детска градина, но някак си не вижда проблем да стане гараж? Това е двойният стандарт в действие! В Холанди�� правят зони с ниски емисии и насърчават електрически автобуси и велосипеди. В Пловдив – бетон и изгорели газове.

17. Липса на прозрачност и съмнения за далавера

Както „Пловдив на гражданите“ отбелязват, промяната от публична в частна собственост често е първата стъпка към продажба или публично-частно партньорство, което свършва с частна бизнес сграда. Документът не дава ясна причина защо имотът трябва да смени предназначението си, освен общи приказки за „ефективно използване“. Кой ще спечели от това? Не гражданите, а някой с връзки. В Холандия подобни сделки са под строг обществен контрол, а тук мирише на поредната схема.

18. Културният облик на Пловдив страда

Имотът е в сърцето на Пловдив, близо до знакови места като Хуманитарната гимназия. Центърът трябва да е за разходки, култура и история, а не за многоетажни гаражи, които ще развалят атмосферата. Представи си турист на Главната, който вместо да види зеленина или красива сграда, гледа бетонен гараж. В Холандия центровете на градовете са като пощенска картичка – в Пловдив защо да ги правим като паркинг на мола?

19. Игнориране на по-добри алтернативи

Документът не обсъжда нито една от тези опции, което показва, че приоритетът не е доброто на града.

20. Какво казва документът и защо има проблеми?

Документът от Община Пловдив твърди, че промяната е нужна за „ефективно използване на общинската собственост“ и за решаване на проблема с паркирането. Но нека го разнищим: Твърдение: Имотът не е подходящ за детска градина, защото е на натоварена улица и е малък (1249 кв.м). Контрааргумент: Да, улицата е натоварена, но това не я прави подходяща за гараж, който ще влоши трафика. А 36 деца в детска градина са по-добре от нула. Освен това, ако Общината иска, може да ремонтира сградата или да я направи функционална. Твърдение: Гаражът ще реши проблема с паркирането. Контрааргумент: Гараж в центъра ще привлече още коли, вместо да намали трафика. В Холандия паркингите са извън центъра, с евтин транспорт до града. Защо не направим P+R (Park and Ride) зона на края на Пловдив? Твърдение: Имотът никога не е бил използван за детска градина и сградата е в лошо състояние. Контрааргумент: Това не е оправдание да се превърне в гараж. Сградата може да се ремонтира или да се използва за друго обществено благо. Лошото състояние е резултат от безхаберието на Общината, не от имота. Твърдение: Промяната е законна и подкрепена от МОН и РУО. Контрааргумент: Само защото е законно, не значи, че е разумно. МОН и РУО просто искат решение от Общинския съвет, но това не означава, че подкрепят гаража. Гражданите имат право да кажат „не“ на лоши идеи.

21. Защо Холандия го прави по-добре?

В Холандия подобен имот никога нямаше да стане гараж в центъра. Ето какво биха направили: Ако не е подходящ за детска градина, биха го превърнали в зелена зона, малък площад или обществено пространство. Паркингите са извън центъра, с евтини автобуси или метро до града. Велосипедите са приоритет – велоалеи, паркинги за колела и дори „велосипедни магистрали“. Общинските имоти се управляват прозрачно, с обществени консултации, а не с бързи решения за смяна на предназначението. В Пловдив вместо това получаваме предложение, което крещи „бърза далавера“ и игнорира нуждите на гражданите.

Заключение

Уважавам енергията, с която се защитава този проект, и съм сигурен, че целта е да направи Пловдив по-добър. Но смятам, че многоетажният паркинг на ул. „4-ти януари“ не е най-доброто решение – нито за трафика, нито за пешеходците, нито за културния облик на града. Вместо да залагаме на повече автомобили в центъра, можем да се вдъхновим от градове като Амстердам или Виена и да инвестираме в обществен транспорт, велоалеи и зелени пространства. Това ще направи Пловдив не само по-удобен, но и по-красив и устойчив за бъдещите поколения.

Нека продължим диалога и намерим решение, което да обедини всички пловдивчани! 😊